Е-номер

Е-номер (на английски: E number) е параметър, използван за кодиране на добавките към храните. Това кодиране се използва главно в Европейския съюз (префиксът „E“ произхожда от думата „Europe“), но методът е използван в целия свят. Австралия и Нова Зеландия използват буквата „А“ (първата буква от думата „Австралия“).
Номерирането на добавките се определя от Международна система за номериране (International Numbering System, INS), създадена от комисията Codex Alimentarius[1], като префиксът „INS“ в този списък се заменя с буквата „E“.
Първоначално всяко химично вещество, дадено с Е-номер, е разрешено за употреба в хранителни продукти, но някои от тях вече имат ограничения за разрешеното или препоръчаното количество в употреба; Някои от тях също са забранени. Противно на общоприетото схващане, наличието на Е-номер не означава, че веществото е задължително опасно – дори витамин С, важно вещество за човешкото тяло, има номер (E300). Материалите, които са неограничени по количество, се наричат „GRAS – Generally Recognized As Safe“ (свободен превод: „общопризнати като безопасни“) и са сравнително малко. Останалите съставки имат препоръчвана доза, обикновено в милиграми на килограм телесно тегло (mg/kg) на ден. Добавките в храните са една от най-регулираните области в хранително-вкусовата промишленост. Има много Е-номера, които съществуват само в списъка, но на практика те не се използват никъде по света. Има страни (напр. Израел), в чието законодателство няма задължение да се отбелязва E номера на добавките, а е достатъчно отбелязването на точното им име, тъй като числото Е е просто стандартно и съкратено име. От друга страна има добавки (като тетразин или мононатриев глутамат), които, дори и маркирани с Е-номер, трябва да бъдат регистрирани в списъка на съставките.
Списък
[редактиране | редактиране на кода]
оцветители
|
E100 – E109 – оцветители в жълто |
| E110 – E119 – оцветители в оранжево | |
| E120 – E129 – оцветители в червено | |
| E130 – E139 – оцветители в синьо и виолетово | |
| E140 – E149 – оцветители в зелено | |
| E150 – E159 – оцветители в кафяво и черно | |
| E160 – E199 – други оцветители | |
консерванти
|
E200 – E209 – сорбати |
| E210 – E219 – бензоати | |
| E220 – E229 – сулфиди | |
| E230 – E239 – феноли и формиати | |
| E240 – E259 – нитрати | |
| E260 – E269 – ацетати | |
| E270 – E279 – лактати | |
| E280 – E289 – пропионати | |
| E290 – E299 – други | |
| E300 – E309 – аскорбати | |
| E310 – E319 – галати и еритробати | |
| E320 – E329 – лактати | |
| E330 – E339 – цитрати & тартарати | |
| E340 – E349 – фосфати | |
| E350 – E359 – малати и адипати | |
| E360 – E369 – сукцинати и фумарати | |
| E370 – E399 – други | |
E400 – E499 сгъстители, стабилизатори и емулгатори |
E400 – E409 – алигнати |
| E410 – E419 – натурални дъвки | |
| E420 – E429 – други натурални агенти | |
| E430 – E439 – полиокситенови съединения | |
| E440 – E449 – натурални емулгатори | |
| E450 – E459 – фосфати | |
| E460 – E469 – целулозни съединения | |
| E470 – E489 – мастни киселини и съединения | |
| E490 – E499 – други | |
E500 – E599 киселинни регулатори и противовтвърдители |
E500 – E509 – минерални киселини и основи |
| E510 – E519 – хлориди и сулфати | |
| E520 – E529 – сулфати и хидроксиди | |
| E530 – E549 – съединения на алкалните метали | |
| E550 – E559 – силикати | |
| E570 – E579 – стеарати и глюконати | |
| E580 – E599 – други | |
E600 – E699 ароматизатори |
E620 – E629 – глутамати |
| E630 – E639 – иносинати | |
| E640 – E649 – други | |
E700 – E799 резерв |
E700 – E717 – антибиотици |
| запазени за нови подобрители | |
E800 – E899 резерв |
запазени за нови подобрители |
E900 – E999 разни |
E900 – E909 – восъци |
| E910 – E919 – изкуствени глазури | |
| E920 – E929 – подобрители | |
| E930 – E949 – консервиращи газове | |
| E950 – E969 – подсладители | |
| E990 – E999 – пенители | |
E1100 – E1599 други |
други добавки, които не попадат в стандартната схема |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Codex Alimentarius, международните стандарти при храните, установени от Организация по прехрана и земеделие (FAO) и Световна здравна организация (WHO) през 1963